Жлъчно-каменна болест

Основното обяснение за високата честота на жлъчно-каменната болест е стилът и начина на живот. Проучванията сочат, че честотата е по-висока в силно развитите в икономическо отношение страни. За Европа честотата е между 3,2 и 15,6 %.

-Като етиология за развитието на жлъчно каменна болест се счита: напреднала възраст, женски пол, наднормено телесно тегло, бременност, диетични фактори, след бариатрична хирургия, хемолитични анемии, таласемия. Конкрементите могат да бъдат: холестеролови, пигментни и смесени. Могат да са с различни размери, форма и плътност.

-При 2/3 от пациентите с жлъчно-каменна болест има поне една " жлъчна криза" с болка в дясно подребри, придружена от гадене и позиви за повръщане. В 1/3 от случаите диагнозата се поставя случайно при профилактичен ехографски преглед или в хода на диагностицирането на друго заболяване. Пациентите, които са безсимптомни, могат да се проследяват и да не се налага предприемането на оперативно лечение.

- Жлъчната колика се характеризира с постепенно засилваща се болка в дясно подребрие, която често може да ирадиира към дясна скапула и може да трае между 1 и 5 часа. Обикновено е провокирана от диетична грешка с приема на богати на мазнини храни. Повлиява се от приема на спазмолитици. Придружава се от позиви за повръщане. Понякога болката може да не е типична и да имитира стенокардна симптоматика. Важно е да се отбележи, че при пациенти в напреднала възраст и при диабетици е възможно протичане безболково. От голямо значение е да се потърси навременна медицинска помощ от гастроентеролог или хирург, за да се отхвърли друго остро хирургично заболяване, което може да наложи спешна оперативна намеса, както и да се прецени дали се касае за жлъчни криза или за остро възпаление на жлъчния мехур.

-Лечението на симптоматична жлъчно-каменна болест е оперативно, като лапароскопското отстраняване на жлъчния мехур се е превърнало в златен стандарт в лечението на тази нозологична единица. При остър холецистит може да се предприеме консервативно лечение, но то само отлага временно дефинитивното оперативно лечение и често е причина за усложнения и технически затруднения при последваща операция.

-Лапароскопската холецистектомия се е превърнала в златен стандарт за лечението на жлъчно-каменната болест. При тази оперативна намеса с помощта на три отвора на коремната стена, лапароскопска камера и набор от лапароскопски инструменти се прекъсва артерия цистика и дуктус цистикус и се отстранява жлъчния мехур от мястото му на свързване с черния дроб. Обикновено отворите са два по 5мм и един 10мм. Предимствата й пред конвенционалната операция е по-бързото възстановяване на пациента, по-малка нужда от използване на аналгетици, по-бързото връщане към нормален начин на живот на пациента, по-кратък болничен престой, което води до по-малко болнични разходи, по-добър естетичен резултат, по-ниска честота на постоперативните хернии.

-Пациентите след лапароскопска холецистектомия се раздвижват няколко часа след оперативната намеса, захранват се до петия час след оперативната намеса. Обикновено се препоръчва спазване на хранителен режим през първите две седмици след дехоспитализацията. Пълно възстановяване се осъществява за между 3 и 4 седмици.

-Усложенията на холелитиазата могат да бъдат: остър холецистит; чернодробен абсцес; перитонит; холедохолитиаза; холецисто-ентерална фистула; билиопанкреатит. Всяко от тези усложнения може да бъде животозастрашаващо и да е свързано с дълъг болничен престой. Като най-честите от тях са острия холецистит, холедохолитиазата и билиопанкреатита. За да се избегнат тези усложнения се препоръчва оперативното отстраняване на жлъчния мехур след втората жлъчна криза, особено при пациенти с дребна литиаза, при които риска от мигриране на конкремен е много по-висок.

Карцином на дебелото черво

Как се разпознава карциномът на дебело черво ?

За съжаление първите симптоми на тумора са хетерогенни. Ако чревният лумен е изместен от тумор, това може да доведе до нередовно изхождане, редуване на диария със запек или колики и газове. Някои тумори могат да кървят често, което ще доведе до анемия. Ако има наличие на кръв след изхождане или в изпражненията, човек трябва незабавно да се консултира с лекар за повече яснота. Лекарят ще прецени дали става въпрос за хемороиди или има други сериозни причини. Този тип тумор може да доведе до загуба на тегло и влошаване на физическото здраве. В някои случаи може да се стигне до запушване на червата (Илеус).

Диагностични възможности:

Различни стомашно-чревни заболявания могат да причинят споменатите по-горе оплаквания. Ето защо е важно да се отговори на въпроси като: От кога чувствате болка в корема и забелязвате промяна в изпражненията? Има ли някаква връзка между оплакванията и храносмилането? Забелязвате ли загуба на тегло или влошено физическо здраве? Някой в семейството страда ли от специфични чревни болести или рак на дебелото черво?

След изясняването на тези въпроси лекарят ще изследва корема за голямо количество газове, тумор и други болести като коремна херния. Тъй като по-голямата част от злокачествените тумори се намират в дебело черво, е важно да се направи дигитално изследване. Ректалното туширане помага да се провери функцията на сфинктера и състоянието на простатата при мъжете. След това пациентът трябва да направи лабораторни изследвания, за да се види дали има анемия или повишени туморни маркери. Ако съмнението за рак се потвърди, пациентът трябва да се подложи на колоноскопия, за да може лекарят да вземе проби от лигавицата.

Освен това пациентът ще бъде подложен на ултразвуково изследване на корема, за да се оцени състоянието на черния дроб, жлъчния мехур, панкреаса и бъбреците. В зависимост от размера на тумора, както и други придружаващи заболявания, могат да се наложат и други изследвания, като компютърна томография, магнитен резонанс, ендосонография на ректума ,ЕКГ и др.

Как се лекува карциномът на дебело черво?

Ако диагнозата рак  се потвърди, единственият вариант е хирургична намеса. В зависимост от размера на тумора лечението е разделено на три компонента - лъчелечение преди операцията би било полезно в допълнение към химиотерапията. Известно е, че с помощта на тези терапии се намалява размерът на тумора, а потенциалните туморни клетки могат да бъдат третирани в лимфните възли. След приключване на тази комбинирана терапия се пристъпва към операция.

Преди операцията се прочистват червата, за да се избегнат инфекции чрез микроби при отстраняването и свързването на отделните части. Поради тази причина всеки пациент получава антибиотици преди и след операцията. Целта на операцията е да се премахне туморът и съответните лимфни възли, и след това да се реинтегрират чревните отдели. Достъпът до коремната кухина се осъществява чрез срединен коремен разрез или лапароскопски.

Предварителните изследвания дават яснота в коя част на червото се намира туморът. Това е от голямо значение за планирането на такава операция. Трябва да се вземе в предвид и разстоянието между тумора и ануса при съединяването на червата. При злокачествените тумори се отстраняват и прилежащите лимфни възли заедно с целия лимфен дренаж. Тази стъпка е много важна. Химиотерапията след операция е наложително да се проведе, ако лимфните възли са засегнати от тумора.

Важна мярка, която често не може да бъде избегната в хирургията на дебелото черво, е извеждането на противоестествен анус, което може да доведе до силен психически стрес за пациента. Изкуственият анус има за цел да извежда газовете и изпражненията от участък на дебелото черво през коремната стена навън в пелота. Стомата на тънкото или дебелото черво може да бъде поставена временно с намерението да се възстанови целостта на дебелото черво след няколко месеца, или като постоянна мярка.

Причините за поставянето на стома могат да бъдат различни:

1. Нарушена чревна проходимост поради тумор, който не може да бъде отстранен;

2. Туморът е разположен много близо до сфинктера. В този случай сфинктерът трябва да бъде отстранен;

3. За да се защити анастомозата.

Ако хирургът трябва да постави стома, трябва да се подготви достатъчно голям отвор в коремната стена на подходящо място. Отворът на дебелото черво лежи в коремната стена и е прикрепен към специален плик. Много пациенти се чувстват силно обезпокоени от поставянето на стома. Обикновено се чувстват социално изолирани и се срамуват от това. В този случай помагат груповите терапии и консултациите със специалисти, които да дадат съвети относно ежедневните дейности.

Какво се случва след операцията?

По правило пациентите остават под наблюдение  след операцията. Там те получават антибиотици, балансирана инфузионна терапия, както и достатъчно болкоуспокояващи. Най-важните кръвни параметри се контролират, както е необходимо. Поради чревната анастомоза, пациентът не може да се храни и приема течности в следващите няколко дни, за да се избегне изтичане в областта или усложнение, което е много трудно да се излекува. След това на пациента е позволено да пие по малко, за да могат червата да възобновят своята дейност. Това може да бъде доста болезнен момент за пациента, защото червата ще са отчасти възпалени и тяхната дейност често е придружена от колики. Постепенно процесът на естествено хранене стартира отново, като се започва със супи и пюрирана храна.

Тъканта, която е взета по време на операцията, се изпраща за хистологично изследване. В зависимост от размера и естеството на отстранения тумор, следоперативните грижи са различни. През определен период от време се следят туморните маркери, като е възможно да се извършат ултразвук, скенер на корема. Това се прави, за да се потвърди или отхвърли наличието на метастази или нов тумор.

Хемороиди

Хемороидите са фибро-мускулни възглавнички, които лежат на аналния канал. Те са част от нормалната анатомия на ануса. Тяхното набъбване по време на напън е компонент от нормалния механизъм на задържане на фекалии и газове в правото черво. В медицинската литература терминът "хемороиди' се свързва с болестния процес, наречен хемороидална болест. За по-кратко в този текст ще наричаме хемороидалната болест "хемороиди".

Хемороидите се класифицират на вътрешни и външни.

Какви са оплакванията при хемороиди?

 Вътрешни хемороиди:

• Неболезнено кървене - то е ярко червено на цвят, полепено е върху изпражненията

• Излизане на тъкан от ануса (пролапс)

• Болка - рядко е белег за хемороиди, обикновено болка или неприятно усещане се появява при заклещване на големи хемороиди.

• Сърбеж - рядко е белег за хемороиди, по-скоро се появява, когато хемороидите са в напреднал стадий и отделят слуз, която дразни околната кожа

• Зацапване на бельото - с ясна кръв или слуз

  
  

 Вътрешните хемороиди се класифицират в 4 стадия в зависимост от оплакванията:

• 1 стадий - кървене без пролапс (излизане на тъкан от ануса)

• 2 стадий - пролапс, който спонтанно се прибира

• 3 стадий - пролапс, изискващ ръчно прибиране

• 4 стадий - пролапс, който не може да се прибере

  
  

Външни хемороиди:

Обикновено не пораждат оплаквания, освен ако не тромбозират. Тромбоза се получава при напън за дефекация или екстремно физическо натоварване, но може да стане и случайно.

При тромбоза оплакванията са силна постоянна болка в ануса и лъжливо чувство за седене върху твърда повърхност.

 При преглед тромбозиралите външни хемороиди изглеждат като синьо-виолетова маса на изхода на ануса.

Как се поставя диагноза при хемороиди?

Диагнозата се поставя с клиничен преглед, с който не се предизвиква болка.

Какво е лечението при хемороиди?

Единствено специалист-хирург може да определи начина и вида на лечението на хемороидите.