Чернодробни заболявания и оперативно лечение

Черният дроб е жизненоважен орган. Той изпълнява множество функции:

• обменна (обмяна на хранителни вещества, витамини, минерали)

• има роля в ендокринната регулация, участва в храносмилателната и екскреторната дейност,

• има отношение за хемостазата и при детоксикацията на организма.

Чернодробната резекция е хирургично премахване на част от черния дроб. Може да бъде извършено по класически отворен метод или чрез миниинвазивна техника-лапароскопски.

Резекции се извършват най-вече по повод на чернодробни тумори:

Доброкачествените включват аденом, хемангиом, фокална нодуларна хиперплазия.

Злокачествени неоплазми - хепатоцелуларен карцином, метастази, които произхождат най-често от колоректален карцином.

Чернодробни резекции се извършват също по повод на паразитарни кисти на черния дроб.

Хирургията на жлъчната система включва операции по повод карцином, жлъчно-каменна болест, стриктури и други заболявания на жлъчните канали и на жлъчния мехур.

Най-честата причина за обструкция на жлъчните пътища са жлъчните камъни, а по-рядко карцином (холангиокарцином) и стриктури (след прекарани възпаления или хирургия). Други по-редки заболявания на жлъчната система включват първичната билиарна цироза и първичен склерозиращ холангит.

Най-честите симптоми при заболяванията на жлъчната система включват:

• пожълтяване на кожата и склерите

• сърбеж по цялото тяло

• тъмна/кафява урина

• умора

• отслабване на тегло

• температура

• коремна болка в дясно подребрие

• бели/светли изпражнения

• намален апетит

При обструкция на жлъчните пътища от камък или стриктура на първи етап се провежда ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP), при което могат да бъдат извадени конкременти, да се постави стент при стриктура и да се визуализират жлъчните пътища с помощта на контраст.

При злокачествени образувания на жлъчните пътища, се провеждат резекции на жлъчните пътища, а при напреднало заболяване – операции за подобряване общото състояние на болните, без възможност за пълното отстраняване на тумора.

Операции на панкреаса

Операциите на панкреаса са сложни хирургични процедури, които се прилагат за лечение на тумори, кисти, травми или хроничен панкреатит, като най-известната е Процедурата на Whipple (Панкреатодуоденектомия), която включва отстраняване на главата на панкреаса, част от стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, а често се премахва и далакът при операции на тялото/опашката на органа, като целта е премахване на болестта и възстановяване на храносмилането. Панкреатичните операции са високоспециализирани поради деликатната анатомия и функцията на панкреаса да произвежда храносмилателни ензими.

Основни видове панкреатични операции:

Панкреатодуоденектомия:

Най-честата при тумори в главата на панкреаса; премахва се главата, дванадесетопръстника, жлъчния мехур и част от стомаха, след което се реконструира храносмилателния тракт.

Дистална панкреатектомия:

За тумори в тялото или опашката на панкреаса, често включва и отстраняване на далака (спленектомия).

Панкреатектомия

(частична или тотална): Премахване на цялата жлеза или значителни части, в зависимост от разположението на проблема.

Палиативни операции:

Извършват се при напреднал рак за облекчаване на симптоми като жълтеница или запушване на червата.

Защо са сложни?

Панкреасът произвежда мощни храносмилателни ензими, които могат да увредят околните тъкани, ако се активират преждевременно.

Изисква се прецизно свързване (анастомози) между панкреаса, тънките черва, жлъчния канал и стомаха, за да може храната да се смила нормално.

Кога се прилагат?

Рак на панкреаса (най-честа причина), Доброкачествени тумори и кисти, Тежки травми на панкреаса, Хроничен панкреатит (в някои случаи).

Възстановяване:

Възстановяването е продължително и изисква специализирани грижи.

Жлъчно-каменна болест

Основното обяснение за високата честота на жлъчно-каменната болест е стилът и начина на живот. Проучванията сочат, че честотата е по-висока в силно развитите в икономическо отношение страни. За Европа честотата е между 3,2 и 15,6 %.

-Като етиология за развитието на жлъчно каменна болест се счита: напреднала възраст, женски пол, наднормено телесно тегло, бременност, диетични фактори, след бариатрична хирургия, хемолитични анемии, таласемия. Конкрементите могат да бъдат: холестеролови, пигментни и смесени. Могат да са с различни размери, форма и плътност.

-При 2/3 от пациентите с жлъчно-каменна болест има поне една " жлъчна криза" с болка в дясно подребри, придружена от гадене и позиви за повръщане. В 1/3 от случаите диагнозата се поставя случайно при профилактичен ехографски преглед или в хода на диагностицирането на друго заболяване. Пациентите, които са безсимптомни, могат да се проследяват и да не се налага предприемането на оперативно лечение.

- Жлъчната колика се характеризира с постепенно засилваща се болка в дясно подребрие, която често може да ирадиира към дясна скапула и може да трае между 1 и 5 часа. Обикновено е провокирана от диетична грешка с приема на богати на мазнини храни. Повлиява се от приема на спазмолитици. Придружава се от позиви за повръщане. Понякога болката може да не е типична и да имитира стенокардна симптоматика. Важно е да се отбележи, че при пациенти в напреднала възраст и при диабетици е възможно протичане безболково. От голямо значение е да се потърси навременна медицинска помощ от гастроентеролог или хирург, за да се отхвърли друго остро хирургично заболяване, което може да наложи спешна оперативна намеса, както и да се прецени дали се касае за жлъчни криза или за остро възпаление на жлъчния мехур.

-Лечението на симптоматична жлъчно-каменна болест е оперативно, като лапароскопското отстраняване на жлъчния мехур се е превърнало в златен стандарт в лечението на тази нозологична единица. При остър холецистит може да се предприеме консервативно лечение, но то само отлага временно дефинитивното оперативно лечение и често е причина за усложнения и технически затруднения при последваща операция.

-Лапароскопската холецистектомия се е превърнала в златен стандарт за лечението на жлъчно-каменната болест. При тази оперативна намеса с помощта на три отвора на коремната стена, лапароскопска камера и набор от лапароскопски инструменти се прекъсва артерия цистика и дуктус цистикус и се отстранява жлъчния мехур от мястото му на свързване с черния дроб. Обикновено отворите са два по 5мм и един 10мм. Предимствата й пред конвенционалната операция е по-бързото възстановяване на пациента, по-малка нужда от използване на аналгетици, по-бързото връщане към нормален начин на живот на пациента, по-кратък болничен престой, което води до по-малко болнични разходи, по-добър естетичен резултат, по-ниска честота на постоперативните хернии.

-Пациентите след лапароскопска холецистектомия се раздвижват няколко часа след оперативната намеса, захранват се до петия час след оперативната намеса. Обикновено се препоръчва спазване на хранителен режим през първите две седмици след дехоспитализацията. Пълно възстановяване се осъществява за между 3 и 4 седмици.

-Усложенията на холелитиазата могат да бъдат: остър холецистит; чернодробен абсцес; перитонит; холедохолитиаза; холецисто-ентерална фистула; билиопанкреатит. Всяко от тези усложнения може да бъде животозастрашаващо и да е свързано с дълъг болничен престой. Като най-честите от тях са острия холецистит, холедохолитиазата и билиопанкреатита. За да се избегнат тези усложнения се препоръчва оперативното отстраняване на жлъчния мехур след втората жлъчна криза, особено при пациенти с дребна литиаза, при които риска от мигриране на конкремен е много по-висок.