Жлъчно-каменна болест

Основното обяснение за високата честота на жлъчно-каменната болест е стилът и начина на живот. Проучванията сочат, че честотата е по-висока в силно развитите в икономическо отношение страни. За Европа честотата е между 3,2 и 15,6 %.

-Като етиология за развитието на жлъчно каменна болест се счита: напреднала възраст, женски пол, наднормено телесно тегло, бременност, диетични фактори, след бариатрична хирургия, хемолитични анемии, таласемия. Конкрементите могат да бъдат: холестеролови, пигментни и смесени. Могат да са с различни размери, форма и плътност.

-При 2/3 от пациентите с жлъчно-каменна болест има поне една " жлъчна криза" с болка в дясно подребри, придружена от гадене и позиви за повръщане. В 1/3 от случаите диагнозата се поставя случайно при профилактичен ехографски преглед или в хода на диагностицирането на друго заболяване. Пациентите, които са безсимптомни, могат да се проследяват и да не се налага предприемането на оперативно лечение.

- Жлъчната колика се характеризира с постепенно засилваща се болка в дясно подребрие, която често може да ирадиира към дясна скапула и може да трае между 1 и 5 часа. Обикновено е провокирана от диетична грешка с приема на богати на мазнини храни. Повлиява се от приема на спазмолитици. Придружава се от позиви за повръщане. Понякога болката може да не е типична и да имитира стенокардна симптоматика. Важно е да се отбележи, че при пациенти в напреднала възраст и при диабетици е възможно протичане безболково. От голямо значение е да се потърси навременна медицинска помощ от гастроентеролог или хирург, за да се отхвърли друго остро хирургично заболяване, което може да наложи спешна оперативна намеса, както и да се прецени дали се касае за жлъчни криза или за остро възпаление на жлъчния мехур.

-Лечението на симптоматична жлъчно-каменна болест е оперативно, като лапароскопското отстраняване на жлъчния мехур се е превърнало в златен стандарт в лечението на тази нозологична единица. При остър холецистит може да се предприеме консервативно лечение, но то само отлага временно дефинитивното оперативно лечение и често е причина за усложнения и технически затруднения при последваща операция.

-Лапароскопската холецистектомия се е превърнала в златен стандарт за лечението на жлъчно-каменната болест. При тази оперативна намеса с помощта на три отвора на коремната стена, лапароскопска камера и набор от лапароскопски инструменти се прекъсва артерия цистика и дуктус цистикус и се отстранява жлъчния мехур от мястото му на свързване с черния дроб. Обикновено отворите са два по 5мм и един 10мм. Предимствата й пред конвенционалната операция е по-бързото възстановяване на пациента, по-малка нужда от използване на аналгетици, по-бързото връщане към нормален начин на живот на пациента, по-кратък болничен престой, което води до по-малко болнични разходи, по-добър естетичен резултат, по-ниска честота на постоперативните хернии.

-Пациентите след лапароскопска холецистектомия се раздвижват няколко часа след оперативната намеса, захранват се до петия час след оперативната намеса. Обикновено се препоръчва спазване на хранителен режим през първите две седмици след дехоспитализацията. Пълно възстановяване се осъществява за между 3 и 4 седмици.

-Усложенията на холелитиазата могат да бъдат: остър холецистит; чернодробен абсцес; перитонит; холедохолитиаза; холецисто-ентерална фистула; билиопанкреатит. Всяко от тези усложнения може да бъде животозастрашаващо и да е свързано с дълъг болничен престой. Като най-честите от тях са острия холецистит, холедохолитиазата и билиопанкреатита. За да се избегнат тези усложнения се препоръчва оперативното отстраняване на жлъчния мехур след втората жлъчна криза, особено при пациенти с дребна литиаза, при които риска от мигриране на конкремен е много по-висок.